1871 май, около 10 - юли [?], България. - Запла­шително писмо до Иван, Петър и Христо Фурна­джиеви в Карлово

Копие

Калеко Иване! И вия Петре и Христио! В Карло­во. Не само да вас е! И на по-долня ръка, по възмож­ност.

Не нам! Но за вас и вашете деца! Ще дадете за- всегда.

За всичко каквото ще видите надоло, няма си при­ликата и срамота ви е да ви са говори.

Вия тук сте най-назад от сичкити други градове и от по-многото прости села в България, от нашите общи и най-святи работи за чиовекът, от както го е създала природата, чяк да смърт, да му бъди ед­ничката грижя, има и благословението от Бога, да бъде господар със всичкити си права, от когото му са налага и първата длъжност да мисли за народат си! Да го изводя към даденият му път, ако е той на­легнат от други, каквото сме ния българити най-тешко и най-гнуснаво налегнати от проклетият агарянец.

На кого ли капат тия кръвави сиротински сълзи! Дето са леят секи ден пред Бога, да го избави от мръсните ръце, които им грабят секи ден из устата хлябат и мрът одглади! Турчят децата им, безчестат по-младити и дъщерите им!... тия невинни ни са ли наши братия и сестри! Вий чиорбаджийти ни сте ли причината да стои това беззаконо и проклето зре­лище нам! Кому ли другиму има да са надяват! Кой жените си. сестрите си и депата си! Ни сме ли ний техни братия и бащи, на които ще оставим вечен помен. Пък тий на нас щят ни вдигат паметници, щят ни забележят в историята, като ний и давами и нов век. Щят ни поминуват по сичкити черкви в българско, докътто трае името българин. Защото ний ще скъсами веригити на България и ще извадим на­рода с благословението Божие от ада в рай. Всичкити народи казвам! Ще живеят равноправно с българинат под едни чисти святи закони както е дадено за чиовекат да живее от Бога. Така ще бъде в нашя Бъл­гария и за турчинат и за чифутинат и пр. Само ако припознае законити равно с българинат. Народат и вярата им ни гоним, а Царят и неговити закони(правителството). В Българско ни ще има цар, а народно управление и секому своето, секи ще си слу­жи по вярата си и по законно ще са съди, както бъл­гаринат и турчинат и пр. (Св[ята] и чиста република).

Тук като ви показвам твърде мъничко от Предначертанието ни от Привременното ни правителство в България, остава ни да Ви свършим чяк като ви видим за колко пари ще уценити гореказаният ми живот Вам. Умному мало довлеет.

Казах Ви по-горе какво чиорбаджиити спират жи­вота на сичкият народ. Забелязано е от памти века. какво такова нещо да са извършили, стои в ръцете на младити и в парити на чиорбаджийти! Така си и правили сичкити народи, така щем и ния. Пък сичко да са удържи тайно, стои в ръцети на чиорба­джийти и то ако са хора! И приемат на драго сърце това свято дело, ния ще им кажим по кой път да вървят па макар каквито щат средства нека упот­ребяват неприятелити ни.

В чиорбаджити казвам стои тишината на сички­ят народ! Гледайте, чи ще бъдите отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Еванге­лието нали така казва: чиовече! Тряба да работим зарат народа си и сичко да жертвувам за него, там сам и ас! Ако ти умреш, нали ас за тебе са распнях! Гледай сега приятелю и брате, ако щеш да си чи- овек и християнин, ти щеш разбираш от малкото ни думи и ще дадеш каквото ти са иска от Превремен- ното ни правителство. По узначеният ден и от то­гава са забелязваш наш брат. Ако вия не искате да знайте нещо от това каквото ти са казва, то гледайте в печятаното ви, какво ще срешните.

Сга и за секи път Ви свършйовами, защото само с Вас ни ние работата! Десет години става от какви чяками и жертва на бесила давами и в Диярбекир сяка година пращаме, само и само за вас чиорба­джийти да ся земяхте за ум и разум и да свършяхте това, за което ви карами днес! Да сти го приготвили от оддавна, като и сами разбирати, чи без пари са ни може! Па и да додяхти вия нас да търсите, а не ния вас! Защото един чистонароден юнак, сто чиорбаджий ни можят да го откупат. Пък ний дадохми и давама таквис жъртви йоще за чорбаджиски кеф! И пак ни са зимате, но йоще гледате на тех хладнокръвно и наричяте ги чяпкъни???... пък гледай чудо! От казаните ви чяпкъни колкото мрът, по-много ста­ват, от колкото страдат по-много разпалят, и зели са са за други ум, на!... както виждате повече щят мрът, но и работа щят свършят.

Чякахме ви да усетити горещити сълзи на бедни­ят ни народ, който е вече в крайно тегло, то не! Вия му пийти йоще кръвтя и предавате гу на мръсният мъчител. Решили сми са: или да ви събирем, или да ви поразим! И то в едно обикаляне, както ви бележя по-горе. Ето: Определява Ви са в пет дена да наме- рити под каккъвто вече начин тая сумма 150 лири турски. Стотях, вия, трийситях, по-големият ви син, двадесетях, по-малкият. И тия пари да ги имаш в пазвата си, чи дето и когато ви намери наш чиовек със същият знак, който е в печятанато Ви писмо от Привременното ни пра[вителство] ще му дадете па- рити и после един ден ще ви са даде расписката, или ще са повикате заедно с парити дето? И там ще ви са даде расписката според печятаното ви с печятат, пък същото ще го земем назад, според както ви са кажи!...

Ето: ако дадети повече от колкото ви са искат ще си купити по-голям живот, който сега са продава!!!! Утри не! И милиони да даваш.

Ще гледаме какви ще ни са покажите!...

Както щети, или сто и педесетте лири ще Ви бъ­дат помили, или вечен живот със сичката ви фами­лия.

Одриденият за Вас съм В. Лъвский.

Дано доброволно непълните гореказанити и то­гава ще са разговорим. Лично за много!... И от дето ше разбирети какво горнята сумма е нищо, при кое­то ви съм испичелял два пъти (животат на сички ви) от ненародни!

Всичко тайно ще държити! Да ни кажите еди кой си ми е добър приятел! Имаме забелязан за недо­бър към нашите работи Ваш приятел е първий! Ще го узнайте като стани на прах и пепел¹¹. По длъж­ност краян отговор ще чякаме, срещу печятат ни.