1871 юли 27, Пловдив. – Писмо от Васил Левски до Данаил Хр.Попов в Турну Мъгуреле – писано от неустановено лице с автограф на Левски

Прието тука на 4 август

1871 – Т. Магурели

Отговор на 9 авг. 1871.

                Азис Рашидооглу!

В писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юния, имате и други от 7 юлия - 2: едно за тебе, друго за Д. Ценова. Като щом сте ги получили, мисля, Д. Ценовуту и първите за Райчя и Кършовски да сте ги изпратили. От тия хора казвате и Вие, какво от кожата им царвули не стават. Наистена както са отивали досега, ако тъй отиват докрай, то наместо да ни помагат, тъй ще ни позбърковат, без да се усещат. Това съм им писвал и копията им държа за бял ден ...! Големи пречки и убийства са на работите ни минавали и занапред от такива хора пак казват: „и аз съм българей“ ... Срещу такивото, както дават мнение нашите лов. Чалий, да се излъжат веднъж и да не им подаваме вече ръка. Збращем са и доказа ще ви, щото да го има секи за най-първа бележка, която ще му чисти пътът задето се е той наканил. Пък и по мнението на ловчалии никак не върви. Дано намерехме случай да приказ­ваме лично, та секи да земеше бележка, щото да не пропада в работата си никога с какъвто и да се туря, па макар и да не постоянствал. Писмата ми за таки­ва кога пиша да не ги спирате! Днес ви се виждат за безполезни тий мои въжя, а за утре ще Ви бъдат факт, срещу такивата непостоянни или нерезбрани, от кои­то утре може да порасте противоположна партия нам! Като от днес забележат, че ний сме ги лъгали и не сме ги щели в работите си, тъй ще намират хиля­ди причини тогава, задето днес им бъркало работата. Следователно срещу таква отрова днес го вържи, па утре да мълчи. Вий, г-н Азисе, добре ми пишете, ако имат нещо важно, нека ми пишат, а да дода не можа, не че неща.

Поздравете ги йоще от мен, какво че ми е жал задето йоще не ни подават ръка в работата ни? Дали защото си работим чисто български и не искаме ве­че да се водим по някого извън Българско? Като се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласие, което не се ареса от отвън приимаме го, а на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме.

Азисе, поздравете и Каравелова, какво, ако съм жив скоро ще го викнем да се провикне с[ъс] „Сво­бода“ за нас по нашето мнение в Българско.

Съдържанието на писмата ни, ваши и наши, де са парите? Много мъчно сега се добиват, а особено ний да ги търсим, било е лесно преди 10-15 години, и пак ше ги търсим, че каквото бог даде. Предложил съм на някои други от чорбаджиите от най-добрите, но много, но много мъчно шат пожертвуват и то колко? Йа че треба да дода, той е бездруго и щом се улесна, ще дода, като по-напред ще Ви пиша за дохожданието ми, как ще бъде.

                        Дервишиооглу Аслан Ефенди

871 юлия 27. Филибе.

Н Азиз ...? елине Рушил...? [Да се предаде] на ръ­ката на Н[икополеца].

Това е от Васил Левски, но други го е писал, а той е подписал името му, тъй беше отредено да върви в писмата му.

[На стр. 4 адрес:] Азисову в Небоолу