1871 май, около 10 - юли [?], България. - Препис на заплашително писмо от Васил Левски до Иван, Петър и Христо Фурнаджиеви в Карлово - направен от неустановено лице
Копие непотребно. 3. С.(констатация на Захари Стоянов…непотребно било!?! Питам се колко ли още непотребни неща е констатирал, пък колко ли още са изчезнали завинаги)
Господа Ив. Фурнаджиев & синове!
В Карлово.
Не само до Вас е!... Но и на по-долня ръка - по възможност... Не нам!.. Но, за вас и за вашити детца ще дадете за всегда.
За всичко каквото ще видите надоло, няма си местото и приликата и срамота Ви е да Ви ся говори.
Вия тук сте най-назад от всичкити градове и от по-многото прости села в Българско, от нашити общи и най-святи! Работи за чиовекът, както го е създала природата, чяк да сърт, да му бъде едничката грижя, има и благословията от Бога, да бъде господар с всичкити си права, когато му се налага и първата длъжност да мисли за народът си! Да го изводя към даденийт му път, ако той [е] налегнат от друг, каквото сме ния българите, най-тежко и най-гнуснаво налегнати от проклетийт агарянец и търпим секи ден мъки и гнусоти, най-противни на человечеството и на свободата на съвестта!!! Което сега вече всъде преодоле и преодолева.
На кого ли капят тия кървави сиромашки сълзи!!? Дето леят секи ден пред Бога да ги избави от мръсните ръце, които им грабат секи ден из устата хлебът! Мрът отглади!...
Турчят децата им!... Безчестат по-младити и дъщерите им!!!... Тия невинни не са ли наши братия и сестри!!!... Ами защо така?... Мислите ли, че ний остаяме невинни в това!!... Кому ли другиму има да ся надеват горките!?. Кой ли не иска да ги грабни и да му робуват во век!... Дали кървавите им сълзи ся не леят на нашите глави чрез бога!?... Ако ли ний техните братия и бащи не скочим да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и детцата си? Кой ли друг ще... Не сме ли ния техни братия и бащи на които ще оставим вечен помен! Като пролеем капчица кръв за техното избавление. Пък тий нам не щат ли да вдигат паметници!?... Не [щат] ли да ни забележат в историята, която ний въскръсяваме и и [даваме] нов век!?... Не щат ли да ни поменуват по всичкити [църкви] (следова) в Българско, докътто тра[е] името българин!?... Затова гдето ний ще скъсаме веригите на българия и ще извадим народа с благословението Божие от ад в рай!?... Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега? Всичките народи в нея ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено за чиовекът ла живее от Бога. И за турчинът и за евреинът и пр. за всичкити еднакво ше е. само ако припознаят законите равно с българинът. Така ше е в наша България!... Ний не гониме народът и верата турски, а царът и неговите закони, с една дума „Т[урското] правителство”, което варварски владее не само нази (-) но и самийт турчин. В Българско не ще има цар, а „Народно правление” и „секиму своето” секи ще си служи по верата и законно ше ся съди. както българинът, така и турчинът, евреинът и пр. Свобода и чиста република“
Тук като ви показваме твърде мъничко от предначертанието ни от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да Ви свършим чак като Ви видим за колко пари ще уцените гореказанийт ни живот Вам. „Умному мало довлеет“.
Казахме Ви по-горе какво чиорбаджийте спират живота на всичкийт народ. Забелязано е от памти века, какво такова нещо да ся извърши стои в ръцети на младите и в парите на чиорбаджийте! Така са и правили всичките народи, така щем и ния... Пък сичко да ся удържи тайно стои в ръцете на чиорба- джийти и то ако са хора и приемат на драго сърце това свято дело! Ние ще им кажем по кой път да върват, па макар каквито щат средства нека да употребяват неприятелите ни. В чиорбаджийте казваме стои тишината на всичкият народ? Гледайте! Че ще бъдите отговорни и пред бога и пред народа! Близо е времето. И в евангелието нали [се] казва: „Чиовече! Трябва да работиш за народът си и сичко да жорт- воваш за него, там съм и Аз! Ако ти умреш нали Аз за тебе ся разпнах!“ Гледайте сега приятели и братя! Ако щете да сте чиовеци и християни, Ви щете разберете от малкото ни думи и ще да дадете каквото Ви ся иска от Привременното ни правителство, по узначенийт ден и от тогава ся забелязвате наши братя. Ако вия не искате да знайте нищо от това каквото Ви ся казва, то гледайте в печатаното Ви какво ще срещните.
Сега и за секи път Ви свършваме, защото само с Вас ни ни е работата! Десет години става от как ви чекаме и жертва на бесила даваме и в Д-яр Бекир всяка година пращаме само и само за вас чиорбаджийти да ся земехте за ум и разум и да свъртяхте това за което ви караме днес! Да сте го преготвили от отдавна като и сами ни разбирате, че без пари ся не върши! Па да додяхте Вия нас да търсите, а не ния Вас! Защото един чисто народен юнак, сто чи- орбаджии не можат да го откупат. Пък ний дадохми и даваме таквиз жертвий още за чиорбаджийски кеф! И пак ся не съзимате, но йоще гледате на тех хладнокръвно! И наричате ги чъпкъни???... Пък гледай чюдо! От казаните ви чъпкъни, колкото мрът по-мно- го стават. От колкото страдат по-много ся разпалят и зели ся ся за друг ум! На!... Както виждате повече щат мрът, но работа щат свършят.
Чакахме ви да осетите горещити сълзи на беднийт ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!... Вия му пийти йоще кръвта и предавете го на мръснийт мъчител. Решили сме са: или да Ви съберем, или да Ви поразим! И то в едно обикаляне, както Ви бележие по-горе. Ето: определява ви ся в пет дена да намерите под какъвто вече начин тая сума: сто и педесет лири турски. Стотех, ти г-не Ив. Фурнаджиев! Тридесет - големийт ви син и 20 – помалкий Христю. И тия пари да ги държи един от вази в пазвата си, че дето и когато ви намери наш чиовек съ[с] същий знак който е в печатаното ви писмо от Привременното пр[авителство] ще му дадете парите и после един ден ше ви ся даде расписката. или ще ся повикате заедно с парите дето!... И там ше ви ся даде разписката според печатаното ви с печатът, пък същото ще го земем назад, според както ще ви ся кажи!...
Ето! Ако дадете повече от колкото Ви ся искат ще си купите по-голем живот, който сега ся продава!!? Утре не! И милиони да давате.
Ще гедаме какви ще ни ся покажите!... Какго щети! Или сто и педесетте лири ще Ви бъдат по-мили или вечен живот с целата ви фамилия.
Земете ся добре в това г-да! И не ни майте! Защото ни умръзна вече да гледаме теглилата на беднийт ни народ и хладнокръвието на чиорбаджийте ни към тех. Решили сме ся вече!...
И ще принесем еднаж за всякога жертвата на народнийт нийт жъртвеник, пред олтарът на „Чистата свобода“!
Отреденийт за вас е В. Лъвский. Дано доброволно непълните гореказаните ни и тогава ще са разговорите лично с него за много!... И от дето ще разберете какво горната сума е нищо, при онова лето той ви е испичелил два пъти животат (на cички ви) от ненародни.
Всичко тайно ще държите! Да ни кажите еди кой си ми е добър приятел! Имаме забелязан за недобър към нашити работи Ваш приятел е първий. Ще го узнайте като стани на прах и пепел!
По дължност, краен отговор ще чекаме срещо печатът ни.
Подписити ни ще видите в печатаното Ви. Там е и датата.