1871 май 10, България. – Писмо до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле

Азис Ръшидооглу! Небоолу.

   Завчяра на 8 същаго месеца получихми приз вас писмо от П. Хитйов и от Йордан Попов из Бялград. Пък ти ни си имал време да ни пишиш ништичко. Та незнам получил ли си писма от Каравелова наши с дата 25 апр[ил] и друго от Кърдашиякат ти направо до Вас, с дата 30 апр.

   Какво стана с ливорверите? И кога ще са принисат и как? Тук момчетата зеха да мислат какво става та са забавиха? На Йордан Попов в Бялград защо му не сте писали, чи ас Ви сам припоръчял на него! Ами да миела от де и как са познавате, та му пишиш за пушки? Па и защо да му пишиш, чи и на вересия можят ли да се земат? Кой Ви каза и за одескити пушки да го лишите, можят ли са приме приз там? Или и без тях да останим? Има време да се гледа за през Сърбия работити, само да видим как ще докараме ний от времето? Ако нам ни ойдисва, Вий нищо ни можити направи.

   Днес тръгвам да пообикола некой град-други и после 10-20 дена, ще са завърна, и Вия дано прибързате с печятат да го испратити, та да го намера готов, защото без него работити ми остаяват назад, също и пари няма без него. Най- много за него сам чякал и седа на едно место, чи накадето и да отида думити ми са тъмни, (като не до там вероятни) без него. Пък и той са ни прави за месец? Ако е за пари работата? Дайте ги сига от Вас, чи няма да Ви ги забавим, също и на Каравелова ще плата според както му пишя. Зимете думата ми за истина, какво няма да Ви лъжя в нищо. Ако сти ма зели вече в сърцете си, чи ас днес или утри тряба да умра или да влеза в ръце, та Вия можи да изгубити? Не! Ас и да умра има и други юнаци чесни, които ще Ви плащят за всичко каквото похарчити за нас. Бързайте един сахат напред, чи отива времето, от което можя да спечела по-скоро и по-сигорно.

   За мене писмо от днес нататак когато ми пищиш да забележиш на кърдъшлиякът си, да ми са ни распичятва писмото, така ще пиши и той, за да гу испрати, защото ас работа с нашите работници различно? Според чиовекът работата му. Тряба да са вардим, чи мнозина от днес до утри ни са постоянни.

   Твоите писма да ги ни държиш у вази и на всяко писмо, което пращам при вас другиму, да видиш от него копие, чи да го задръжяш и тебе си, ако ти нямаш време да приписващ, то задлъжи другиго. И ас оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни, да съобщавам навред, да знаят какви пишя.

   Вище с приключено писмо на Панайота, та помогне и вия с Вашите уста.

Твой братовчед.