Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2013 21:12 - ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ. ДОКУМЕНТ 16
Автор: jorosavov Категория: История   
Прочетен: 4376 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 12.06.2013 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Здравейте!
Поради една или друга причина отдавна не съм публикувал щрихи от останалото ни документално наследство на Васил Левски. Радвам се, че вече съм на линия и ще продължа започнатото. Днес ще наруша  планираното от мен хронологично представяне на документите. Правя го чисто емоционално...като за завръщане след дълго време. Защо започвам точно с този документ? Именно Тук  Васил Левски е написал онова прословуто "Времето е в нас и ние сме във времето". Дали точно това е изразът и защо го е употребил? Какви мисли споделя Левски с Панайот Хитов и колко силно звучат те! Приятно четене!
---------------------------------------------------

Българско 1871 10 Мая.

Г-н Панайоте! В Букурещ.

Писмото ти от 17 апр. Получих гу на 8 майя. В съдръжанието му нищо ни разбрах, от каквото са надявахми, чи ще ни явите без друго мнението си, па и какво работити и до де сте изработили точно и истинно? То не! Пишете: чи ми са радвате на работити ми, като ма съветовате да са варда да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носат сега погрешки? Как си ми разбрал работити, чи ми са радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Въ[в] Влашко и Сърбия или в Българско? За дето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско! То времето е в нас и ний сме въ[в] [в]ремето; [може би изразът е „ний сме времето] то нас обръща и ний него обръщами; а колкото за извън Българско, днес! Ни давами ухото си на никакви техни обещания, пък да ни уплашят, ни им вадим очите. Щем дадем ухо, ще направим едно митани, ще из заплачим йоще веднъш и ще свършим за сякога, и ако подпишят, ще подпишим и ния? Но чяк тогава, когато са видим чи можим да остоим срещу злото им, , което ако би ни направили.  А една година щяло по-късно да бъди! Ни са знай, па нека и да бъди, да ни отиваме йоще кой знай колко назад. Войводо и брате Панайоте! Ни сме ли са лъгали, и колко пъти? От тия хора, на които са надяват йоще някой и друг, от нашите българи? Ни сме ли биле чяк до сега тяхна машина да си прават работата, каквато и йоще някой и други има да им микеруват за жалост? Изгориха ни, тий пак посяха между нас сякакви интриги и пак са ни сазимаме? Затова ни и думат хората хората от одвън, чи ни сме били достойни йоще за такава нашя свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, чи тряба по-напред да си понаредим работите извътри, чи подир да им са молим за по-голямото, и така е.

Сега какво да ти пишя, като в писмото си пишиш, чи твой някой планови и ни можял си да ги караш по твои знаяние, и пак искаш да отидиш и да са върниш в Романия, па да ги гледаш оттам да приминиш сам си в Стара планина? Защо ще отидиш в Сърбия, и защо искаш да додиш сами в Стара планина? От тия ти планове твои, ходини и дохождани, разбира са, че ни не вярваш, затова ни ги и нерязясняваш. Следвателно крийш са от нас, тогава и ний от тебе? А ако са ни крийш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видим де и как ще ся испълнат твоите и нашите планови. Ако искаш да вървиш по нашето ш Българско мнение и сърце, ти слез в Т. Магорелли при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работити ни в Българско, как вървят за сега, и де сочят. Там ще ти прочитят всичкити писма, чи ако ти са ареса върви с нас, ако ли не, то раскажети Вия пък как по-добре мислити, чи да разгледами и ний Вашите мисли, та ако одобрим, нека вървим наедно. Инак ти сами да избираш планове, та да ни представаш на Народното ни вишегласие тук в Българско дето вече от ден на ден зима корен Превременното ни правителство и Вия не искате да чуйте на неговия глас, тогава то ще стои против вас? Срещу което тряба умно да размислити, дето между таквис противности какво е ставало и до де ни е докарало. Та ти като чис[т] българин и умен войвода гледай ти ли тряба да вършиш по народното вишегласие, както е избрало или милиони хора след една глава.

Дай Боже съгласие и любов, първо между народните ни главатари, пак име българско нека е вайвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашята свобода. Та и Вия с второто си писмо дано потвърдити и да чуем из Вашите уста, чи речеш: Чиста свобода българину и секиму своето. Ако тъй държите с нас, да живейте и Вия.

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нящо? из писмата ни и кажиш другиму, докато ни ти са е позволило от Превременното правителство из Българско. Нищо? Ако ти не щеш да вървиш? с нази, ако ти намериш за добро, чи трябало да знай еди кой си? То понапред тряба да явити, чи какво намери вишегласието за добро, така ще бъди.

Дано до смърт да бъдим братия и в един глас.

                                                   В. Лъвский.

Господину П. Хитйову. Вай[вода]

                                         Букурещ.

image


image

image



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jorosavov
Категория: История
Прочетен: 551200
Постинги: 57
Коментари: 217
Гласове: 557
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031