1871 януари, преди 28, Ловеч – препис на писмо-дописка до Любен Каравелов в Букурещ за в. „Свобода”, направен от Христо Загорски.

Това е първият и единствен за началото на 1871 г. документ на Васил Левски, който отразява неговите възгледи по това време и е особено важен, тъй като от периода на основаването на БРЦК и за цялата 1970 г. не разполагаме със сведения за еволюцията на схващанията му по политически и организационни въпроси – от четничеството на Г. С. Раковски и от прехода през 1869 г. с идеята за въстание чрез комбиниране на вътрешни и емигрански чети. В това писмо-дописка до „Свобода” намираме резултата от тази еволюция: „ пълна свобода в земата ни” – в трите области, населени с българи; решителна, безкомплромистна борба, за да бъде сринато господството на Османската империя; създаване на самостоятелна българска държава с републиканско управление – „ свята и чиста република – по новото зидание”; едновременни действия с „братя сърби, черногорци, романци и пр.” За по-бързо и с по-малко жертви постигане на свободата за всички тях; равенство пред законите на всички народности в българските земи, „ако са покорат само горнити св[ети] закони, равно, равно с българинът”. Дописката съдържа и критични моменти към политиката на напредналите европейски държави спрямо Турция и освободителните движения на подвластните и народи. Тук в тази дописка се вижда много добре мнението на Васил Левски за сътрудничеството с  нашите съседи. Всичките твърдения, че той е бил категорично против всякакво сътрудничество в борбата са голословни. И тук и в други свои документи, Васил Левски изтъква необходимостта от едновременни действия със съседни страни и народи на равноправни начала за взаимопомощ с цел по-бързо освобождение, за да „не проливаме много кръв”.

Г. редакторе на в. „Сво[бода]”,

Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български, такав показва и листат когото издавате „Свобода”!, на всеки народ без разлика, който би показал да живее.

Ний българите бехми честити чак от сега, да са здобием с вестник, пълно-свободен, през когото да дава правото на всеки народ, да представим народното ни мнение пред светат, че и ния сме хора и искаме да живеем чйовешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът: в България, Тракия, Македония, па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай, ще бъдат равноправни с българинът в сичко, ще имаме едно знаме, на което ще пиши, свята и чиста република! Същото желаем и на братия сърби, черногорци, ромънци и пр. Да не остават след нас! В едно и също време да дадат гласат си. Време е с един труд да спечелим онова, което тръсили са и тръсат братия французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо! И с какви загуби! ... Брат брата да убие, сега е време да преварим това зло! … Втора борба! Брат брата, син баща, баща сина си да убие! Сега е лесно и можем! С малко материял да спасим това гнусно и неверно тиранство! Йоще и сто пъти назад от нази въ[в] всичко. Неговити топове, неговити игленки пушки, са в нашите ръце само требва ни йоще мъничко време да поработиме години. Но от тогава бай Каравелов! Както Ви пишя в писмата с г-да и братия Марина и Ивана. И тогава с Божия воля ще сасипим гнилата и страшлива држава [отстрани в полето е допълнен краят на изречението]: та да сазидаме друга много трайна по новото зидание. Да сасипем казвам гнилата и беззаконна дръжава!

Не чйовеците, не жените им и децата им! Тогава ако са покорат само горнити св[ети] закони, равно, равно с българинът.

Бай редакторе! През вестникат Ви или както знаете за по-добро, питаме братята ни сърби ще ли ни подадат ръка против общият ни враг в едно време или не!? Нека ни кажат искрено. Та да знаем какво да работим и ний и тий, щото да не проливаме много кръв. Срамота ни е да си сравнявами силата с таквиз гламици каквито са турците. Хората оправят топовете и пушките, сами не бият. Когато неприятелът ни е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкият му материял.

СТАТИЯ

Точен препис от първообразното, което е същий почерк на В. Левский и е написано с молив.

15-ий априлий 1884 г.                                        Хр. Б. Загорски

Г. Карлово                                                              П. Плантаров

(Забележка) Оригинала ся намира в ръцете у В. Ив. Плантаров

Питаме! Сега като искаме да вървим кам правият живот и своода, кой може да ни застана на пътят ако не иска бар да даде гласа си доброто! Мисла никой да ни смее.

Да дава правото на всеки народ, па и на всеки чйовек който иска да живее почтенно и свободно. И ний българите отдавна са напъваме със всичката си сила да викаме кам чйовечеството и свободата! Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръс[т]ните ни грабнати деца от турчена, обесчестйованието на девойките ни и на жените ни се от турчена, секидневно оплаквание е било с кръвави сълзи пред европейските консоли. На нашият предрезнал глас , никакав одзив, от никаде за помощ, а напротив стават учители против нас[? Нар.]. Тогава де остава тяхното образование и чйовечество! А, и се тъй ли ще им плачем и да са надявами на техните лъжи! Не, наместо сълзи, сега леем куршуми а надеждата ни е на Правосъдният и на нашите мишници и ето, че идим г-н Ре[дакторе] пред вестникат Ви да си представим народното мнение пред света.

Точен препис от първообразното, което е същий почерк на В. Левский и е написано с молив.

15-ий априлий 1884 г.                                 Хр. Б. Загорски.

Г. Карлово                                                       В. Плантаров