1871 януари, преди 28, Ловеч. – недовършено писмо/чернова до Любен Каравелов в Букурещ.
Г-н редакторе на весник “Сво[бода]”.
Питаш ма как върви работата в Българско и на каде сочи? Като ми казваш още, чи вънкашните уш свободолюбивий г-да европейци, в сяко събирание отваряли въпрос и за нас българите, да ни са дадат и нам правата, като на всеки народ? Тиа думи, от тиа свободолюбиви г-да често биле предлагани на тур[ското] пра[вителство], но не хващали думите им място затова, защото народат уш не показвал знак, че иска да бъде свободен? Още и, чи народат най-добръ живот живее с турчинат и обичя царят си, отсякаде одарини са и печятите! На тия въпроси отговаряли накои си, като наказвали на 67-ма и 70-та година на четити, които са явиха по планините на България, а тур[ското] пра[вителство] отговаряло: тия са хайдути, побягнали из абсаните и пр., които са събрали въ[в] Влашко и применуват насила да повдигнат народа, а народат като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не зема учястие.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както се вижда още от първите думи и от понататъшния текст на черновката, това писмо е отговор на Васил Левски на писмо от Л. Каравелов. Марин Поплуканов разказал на Ст. Заимов за получаването на такова писмо в Ловеч, с което Левски се запознал след пристигането си в града през зимата на 1870-1871 г. Заимов цитира и част от текста, който се отнася до работата на Левски в България, важността на комитетите за бъдещото въстание и подкрепата, която ще намери у истинските патриоти за дейността по създаването им. Това се свързва директно с думите на Левски в черновката „питаш ма как върви работата в Българско и на каде сочи?”. По-нататъчния текст в черновката на Левски за международното положение, отношението на великите сили към българския народ и борбата му за освобождение, очевидно подсказва, че Каравелов е писал и по този въпрос.
От запазения текст не е ясно какви други въпроси е засегнал Левски в отговора си до Каравелов, но от началните фрази, както и от сведенията на М. Поплуканов( Ст. Заимов), може да се съди, че е споделил резултатите от работата си в България от лятото до края на 1870 г. по издирване на съмишленици и за подготовката и основаването на комитети в различни селища. Тук трябва да се вметне, че от средата на 1870 г. и особено през първите месеци на 1871 г. анализът и коментарите за европейската политика придобили голяма актуалност, поради поражението на Франция, главна крепителна на Турция, във войната и с Прусия и настъпилите в резултат на това промени в съотношението на силите и политиката на големите държави по Източния въпрос, в която важно място вече заема обединена Германия, при това съюзена с Русия. Крахът на Наполеонова Франция ускорил вътрешните социални процеси и улеснил избухването на революционни вълнения, увенчани с Парижката комуна. Революционното раздвижване будило надежда у балканските, особено южнославянските народи, че настъпват благоприятни условия за освободителните им борби, и от тук – появата на планове за въстания в областите под турска и австро-унгарска власт. Каравелов стриктно е следял развитието и е информирал за всичко на страниците на в. „Свобода”. Разсъжденията на Левски показват, че той се е запознавал обстойно със статиите на Каравелов и е имал поглед за случващото се извън България.
03.02.2012 07:49
Европейската политика се движи от "водещ" политически интерес - подялба на огромната територия на Османската империя. Реализиране елементите от този интерс е съпъствано с постигане на локални, национални интереси - получаване васалитет или независимост на народи, населяващи определени територии, които след като бъдат "освободени", ще бъдат поставени под икономическита зависимост на "освободителите". Тъкмо тази стратегическа политическа линия Дякона е прозрял в пределна дълбочина и заложил в основата на възгледа си за добиване национална независимост, което прозира във всички негови писма, докато в същото време "дейците" в емиграция са чакали да се случи някаква по-голяма "бъркотия" в България, че да привлече вниманието на европейското обществено мнение, за да участват тези "дейци" в търговията с бъдещия ни суверенитет. Левски, след 1871г., повлиан от българските реалности, коренно променя своя възглед за възможно въстание в българско «тутакси и сега», дори в зимни условия, "когато турският аскер ще бъде затруднен в придвижването и снабдяването". Върху дейността на Левски тегне «идеологическия печат» на революционната решимост, готовността му да хвърли народа в «националната революция». Истината е друга: той винаги напомня «играем си със съдбата на седем милона българи» и «целите сме изгорени парене и пак не се научихме да духаме», което говори за изключително гъвкав политически интелект. Това, «партийните» стратези не искаха да излезе на преден план, поради което изкривяваха както учението му, така и делото.
03.02.2012 07:53
