В съзнанието на много българи, Васил Левски е най-святата и чиста личност от историята ни. Той е най-изтъкнатия ни революционер, който е дал дори живота си за нашата свобода. Така ще кажат повечето хора, но проблемът идва след изговарянето на тези две изречения. Защо проблем? Защото не са много хората, които знаят кой всъщност е Васил Иванов Кунчев, какви са били неговите мисли, идеи и как този човек последователно и прецизно е изграждал и вървял към постигане на своята мечта – свободна България.

   Периодично се появява желанието да намерим неговия гроб. Веднага след Овобождението нашите сънародници са поискали това. Първите търсения са свързани с инициативата да се изгради паметник на Васил Левски. Идеята е била под този паметник да се положат останките на Левски и главата на Бенковски. Документални сведения за тази идея намираме в доклада до Петербургския славянски комитет от 28 октомври 1878 г. на Пьотър Алабин – губернатор на София по време на Временното руско управление в България. Именно той посочва, че Левски е бил погребан в т.нар. “позорни гробища”. Следват различни перипетии, но на тържественото откриване на паметника през 1895 г. в произнесеното от Стоян Заимов слово не се споменава и дума за костите на Левски.

   Това е началото на търсенето и днес 138 години след гибелта на Васил Левски, ние все още не знаем нищо. Нужно ли е такова търсене? Моето мнение е, че трябва да се запитаме какво всъщност търсим? Ако търсенето обхваща основно откриването скелета на Васил Левски – то е обречено! Търсенето гроба на Левски е едно търсене на нас самите, търсене на изгубени ценности и измиване на срама.

   Васил Левски е предаден приживе. Предатели има в историята на всяка държава, но лошото е, че днес ние продължаваме да го предаваме. Закачили сме портретите му по стените, но забравяме мислите, идеите и стремленията му. Забравяме светлият му пример. Нима проблемът е само в това, че не знаем къде е погребан? Нима не е проблем, че след залавянето му на път от Ловеч през Велико Търново към София не се прави опит да бъде освободен? Нима не е проблем, че след обесването му православната общност в София, пък и никой друг, не поисква трупа му, за да бъде погребан според обичаите?  Проблемите продължават и днес с последното търсене гроба на Левски – над 20 години се води почти ожесточена борба между две страни, които ни най-малко не съзнават, че тук няма какво да се дели. Нима не е проблем, че днешното поколение знае за Левски само от два-три урока по история и някое и друго посещение до родния му град, организирано от училището? Получава се неловкия момент първата асоциация на въпрос за Левски да е...футболния отбор. Всичко това са много проблеми, но като цяло проблемът е един – нашето отношение към Левски – тогава и сега! Всъщност той Левски ни е разкрил още приживе какви сме – в тефтерчето си, малко преди залавянето му е написал “Народе????”.

   Ние предаваме с пълна сила това, за което той е дал живота си. Предаваме неговите ценности и идеи – предаваме себе си! Затъна ли сме в пошлост. Не се вижда нищо около което може да се обединим поне за малко. Нищо и никой! Няма и да има, защото сме в етап, когато ценностите така са ни размити, че не правим разлика между добро и лошо. Именно тук изпъква образа на Левски – единствения българин, който не сме оплюли и смазали. Точно това трябва да се използва и търсенето на гроба му да е едно търсене на изгубеното ни достойнство и морал. Ще е един опит да докажем че можем, ще е и опит да възвърнем доверието на Левски към нас...след онова “Народе????”

 

 

   Какво е моето мнение за местонахождението на гроба? То се различава от тезата, че Левски е препогребан в черквата “Св.Петка Самарджийска”. Тази теза се основава на  публикуван във вестник “Мир” от 1936 г. разказ на Мария поп Павлова, че съпругът и Илия Джагаров заедно с Христо Хамбарков са изровили трупа на Левски и са го отнесли  в черквата, където е заровен в ляво от олтара. Точно там през 1956 г. е открит скелет. Това, което безпорно доказва Николай Хайтов и неговите съмишленици е, че скелетът не е от ранновизантийско погребение. Доколкото разбирам след месец-два ще бъде поставена отново табела на черквата, че тук е погребан Васил Левски. Според мен трябва да сме много внимателни в категоричността си, защото липсват костите,за да се направи анализ. Нека именно сега приложа и аз разказ на очевидец  на дните около обесването на Левски - Георги Потайников, който тогава бил 12-годишно момче : „Според тогавашните ми разбирания обесеният беше човек на около 35-40 години, клупът навътре беше около четири-пет пръста зад дясното му ухо, над тила на главата имаше подутина, главата му наклонена напред, коси и вежди – черни, мустаци – черни, малки и редки… Лице обло, мургаво със строг израз…”. Тук идва моето питане - това описание на Левски ли е?

   След процеса в София са обесени двама човека – Димитър Общи и Васил Левски. Страхът е бил сковал града точно колкото и февруарския студ и виелици. Странно ще прозвучи, но чистите намерения на двамата българи също може да са сковани и грешката през късната нощ и виелица да се е случила. Димитър Общи е бил обесен няколко дена преди Левски. Тук оставям мислите си отворени, защото има по-компетентни и запознати с темата хора, които лесно могат да ме оборят или да довършат тези мои мисли. Едно искам да подчертая – за всичко свързано с Левски, тук касае гроба му, трябва да сме внимателни, коректни и сигурни. Длъжни сме!

   Моето търсене ме довежда до пътя, който и Левски е минавал на влизане и излизане от София и се е отбивал при своя сподвижник и приятел Вълчо Йончев във „Вълчовия хан” или „Лучовия хан”. Това е пътят към тогавашното село Враждебна. Васил Левски в личното си тефтерче на страница 71-ва е записал, че е платил 7 гроша за негова нощувка и 126 гроша за Димитър Общи. На 101-ва стр. е записал: във Враждебна 337 гроша. Всеки който погледне една карта на стара София и се ориентира за мястото, където “стърчи аз видях черно бесило”(днешния паметник на Левски) и черквата “Св. Петка Самарджийска” трябва да знае и нещо друго. На мястото на днешния царски дворец е бил разположен турския конак. Предвид споменатия страх, обвзел цяла София и попречил на всички дори да изпратят Левски в последния му път, кое е по-логично – след като трупа му е изровен от “позорните гробища” от двама души да бъде пренесен към черквата минавайки покрай конака или чисто и просто тези смели българи да изберат отдалечаването от града и турците и да поемат по извиващия се  черен път през нивите. Това поле до София е било житница на селото, както и на софиянци. Същото това поле, което и Ботев отбелязва в стихотворението си, и същия този път, който започва нейде там покрай бесилото.

   Всъщност това не е толкова важно за мен. Важното в случая е да ги е имало тези достойни българи! Моята убеденост е категорична! За мен гробът на Левски е една от най-големите загадки в нашата история, но и същевременно може би най-голямата тайна. Тайна пазена и до днес. Защо не са я разкрили? Нека погледнем какво се е случило след Освобождението, какво се случва и днес. Достойни ли сме да знаем къде почива нашият Апостол на Свободата? Ако научим – след многото шум и тържественост дали няма да потъне в забвение? Дали пък няма да се намери някой, който да поругае или унищожи гроба? Аз лично смятам, че не сме достойни да знаем къде е гроба му...засега! В едно вярвам безпрекословно– той е нейде там и е пазен от българи, каквито трябва да се научим да сме – достойни, с чисти души и тачещи заветите на нашия Васил Левски!

този труп не е бил на левски, просто гробът на левски е бил постоянно местен , и в последния си гроб , не се знае къде е. Но със сигурност пищялните кости са били в олтара на свети петка самарджийска

Здравейте! Добре съм запознат, че косите на Левски не са били черни. Цитатът, който съм поместил от Георги Потайников има за цел да покаже колко объркано е всичко и какъв страх е сковал тогава София. Чисто и просто тогавашното малко момче може да е видяло на бесилото именно Димитър Общи, който е обесен преди Левски. Дадох го като пример как може да е станало объркването. Иначе относно категоричността Ви, че част от костите са били отстрани на олтара в "Св.Петка Самарджийска" - от къде идва тази Ви убеденост?Додега не бях попадал на теза за разпръсване костите на Левски - ще ми е интересно да ми пишете. Оставям и мейл ако не искате тук - savov_g@abv.bg. Поздрави!

Ми Хайтов на времето май че казва , че пищялните кости които били открити под основите на олтара на света Петка Самарджийска , мисля че беше през 50 и .....? коя беше съм забравил , та тогавашното БКП разваля черквата за да строи паметник мисля че беше на Ленин , и откриват тези кости , които тогава е било спорно дали са принадлежали на дяконът , но после Хайтов го доказва , че там е бил погребан Левски веднага на другата нощ го свалят от бесилото и го погребват именно под олтара на черквата , понеже турчин там го е било страх да влиза. Как , и кога , и от кого , и защо , , ? е бил после преместван , не се знае , и защо ще са му оставили пищялните кости ? ако има някой информация , моля да я сподели тук .

Разбирам. Чел съм всичките книги на Хайтов по въпроса за гроба на Васил Левски. В началото бях убеден, че е прав. Доста неща прочетох и на доста места ходих, и разговарях с различни хора. Всичко това ме накара да си създам собствено мнение. Това, което безпорно доказва Николай Хайтов и неговите съмишленици е, че скелетът не е от ранновизантийско погребение...

Това обаче не доказва че намерените кости са от трупа на Левски , нали така ?

Точно така! Знаете ли, за мен търсенето гроба на Левски е едно търсене на нас самите, търсене на изгубени ценности и измиване на срама. Някак както се завърза разговора за кости, трупове, пищялки...принизяваме нещата. Достатъчно материали вече може да намери човек по темата и ако наистина го вълнува - да изгради свое виждане, свое усещане...

Не , не мисля че се принизяват , от научно историческо значение това е важно , артефакт принадлежал на физическото тяло на дяконът , би привнесъл знание , историческо знание. А това е признак че ние наследниците на Дякона , се извисяваме като не го забравяме.

"Гробът на Левски" е и нашето събуждане. Събуждането ни като "следователи на историята". Трябва да се проучи абсолютно всичка, в неговата истирическа последователност, логика и мотивация.
Има факт, публикация във в/к "МИРЪ", а хората тогава не са умеели да лъжат и манипулират, защото са имали, онова, което ние днес нямаме: "СТРАХ ОТ БОГА". Ето фактът, посочен от Жоро Савов: "Тази теза се основава на публикуван във вестник “Мир” от 1936 г. разказ на Мария поп Павлова, че съпругът и Илия Джагаров заедно с Христо Хамбарков са изровили трупа на Левски и са го отнесли в черквата, където е заровен в ляво от олтара. Точно там през 1956 г. е открит скелет." Тук не е посочен и още един факт: простите хорица от София и софийско, пшри влизането в черквата "Св. Петка самарджийска" са палели свещи отдясно на олтара, там където е намерен скелетът, което е необяснимо от гледна точка на църковния канон. Носело се е тайно от уста на уста, че там е бил погребан Дякона. хайтов не иска нищо друго, а само да се постави плоча, че тук ... и пр. , СПРЕД НАРОДНОТО ПОВЕРИЕ (!!!) е бил погребасн Дякон Левски. Щом всички са правили така, трябва да се разпитат свещениците, които са служили там, не някой друг. Тъкмо тези свещеници свидетелстват за това. Ако щете вярвайте, ако щете не вярвайте. Ръкмо ътам е открит не само този скелет, а освен това ГЛАВА и други човешки останки, което дава основание да се каже смело: "ТОВА МЯСТО Е ПАНТЕОН НА СТРАДАЛЦИ". Следва да се ма предвид още няколко исторически обстоятелства: Левски е обесен няколко седмици алед Общи. Смъртната присъдa е произнесена главно за извършване, освен на всичко друго (бунтуване на народа) и за извършване на "убийства", за което има самопризнания, и черно на бяло: писмото на Левски до Любен Каравелов, което заедно с другите документи на БРЦК, от един чувал, са били изсипани пред него, като веществени доказателства.
Съжалявам няма повече място за коментар! Никола Ников.

по нататък с костите ? какво става с тях , къде са пренесени и от кого ?

За вас, като рационални мъже, би било трудно да приемете тази версия. Истината обаче е многопластова и многолика, понеже е свързана с кармическото наследство на тази педя земя и все още неопозналия себе си и историческата си мисия седеммилионен народ. Двете пророчици казват, че тялото на Левски е под стълбище, макар, че логиката на Н.Хайтов е също чудесен начин да почитаме този изключителен човек. Самопожертвал се в името на свободата на народа си. Такъв избор на волята е свързан с много любов към ближния. Която, понякога ни омотва в капаните на злото. Случайни ли са "паденията" ни и не са ли предварително кармично и съдбовно заложени? В името на една друга Свобода?! Онази, която Светия дух води, за да имаме право да еволюираме и израстваме? Делото на този изключителен по ум и дух българин е secretcode. Фактът, че толкова се спори не трябва да е толкова важен, а онова, което чувстваме със сърцето си. Ще напиша в блога си една чисто интуитивна версия, плод на кодовете истина, които съм прозряла от собсвената си плоскост на разсъждения от областта на ирационалното и което никой досега не е съзрял. Истината е многолика. Не за да я оспорваме с очите, а я приемем със сърцето и я почувстваме, като дар свише. Пиша от 2009 година. Колкото повече дадем на сърцето си да чувства, а на ума си да пише за него, ще почувстваме облекчение и смекчим парещата гърлото болка. За миг се пренесем в оня трагичен момент на неговата загуба. Бог е най-големият Мъдрец. Чувствата на Ботев. Жестока загуба, вдигнала хиляди на кладата. Легендите, кръвта на агнетата. Завещаната мъдрост именно в този исторически момент. Тук и днес. Когато злото и доброто се припокриват и душите ни губят устоите си. Любовта към родината жива. Децата ни отлитат, тъгуват отдалеч, търсят пътеката към Бога и само нишката на носталгията ги връща в търсенето на себе си и собствената си идентичност сред огромния океан от чужди радости и химерни съблазни. Господи, не над нас, ние те забравихме, смили се над децата ни.

С нетърпение ще очаквам това, което ще напишете във Вашия блог. И от тук се вижда, че за миг изляхте душата си...