1870 0ктомври 28 – 1871 март 21, България.

Тази публикация съдържа бележки на Васил Левски за получени и  изпратени писма

За съжаление нито едно от писмата, регистрирани в тези бележки на Васил Левски, не е достигнало до нас, както до него, така и онези, които той е писал. Въпреки това някои от кратките сведения съдържат важни данни за първоначалната му работа в България, за  отношения му  с  групата дейци в Гюргево и Плоещ около Т. Райнов и Г. Живков, която през есента на 1870 г. се отделя от Букурещкия Централен комитет и се обявява програмните идеи за БРЦК, разработени от Л. Каравелов и против начина на работа на Васил Левски в страната. Дори от кратките описания се усеща разочарованието от неизпълнените обещания да се улесни работата на Левски в България, които могат да се насочат именно към хората на Т. Райнов и Г. Живков, които са давали обещания за помощ, но не са ги изпълнили. В бележките се виждат някои от използваните псевдоними на Васил Левски, а също така може да се направи заключение, че Васил Левски е имал архив/регистър и е вписвал изходящата и входяща кореспонденция, която е водил. Неговият приятел Христо Иванов – Големия на няколко места в спомените си отбелязва, че е имало „тефтер” на Левски, воден от самия него, който Иванов видял при М. Станчов в Лясковец, пренесен там сред разкритията през 1872 г. Другаде говори за „Василев дневник от ръката на Васил Левски”.

Кориспонденция.
Съ  подобни имена и знакове.
Съ  Влашко.

 
1870.28 окт[омври] от Букурещ: чрез един приятел в негово писмо пр[атено] и затова и неподписал името ми отгоре на писмото; вът[ре от]начало захваща: „Любезний ми брате”, пък свършва: „Целу[вам] братски:твой Джуро”. (под име: Г. Живков) – важно е.

1870, 4 декем[ври]: писмо от двамина дейци; един пише от една страна... отгоре пише: „Еднодушний ми брате”, а свършова „твой Джуро”, както горе; другият ми пише на другата страна – от 18 дек[ември] отгоре ми пише: „Бае Драгньо” – под таквоз име му съм забелязал да ми пише; а долу свършва: „Твой братовче: „Драгомирчо” под име ( Данаил Хр. Попов) в Т. Магурели; писмото е написано от четиртях страни и няма надпи[с]; важно е.

1871, 8 ян[уари] из Българско: пиша г-ну Джуро ( на г-на Живкова) и на г-на Райнова, в Гюргево, в едно писмо, копието му имаме.

1871, 8 ян[уари] из Българско: писмо общо срещу работите им в[ъв] Влашко – на г-н Каравелов, на Д. Ценов, Райнов, Живков, Кършовски; копието ми е в три коли( книги) сини: оттук секи ще разб[ере] ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско, като не е имало кой да ни помогне в нищо, н[о] йоще ни са и бъркали работите ни според техните лъжливи обещания, па бъркотии.

1871 26 ян[уари] от Гюргево за В. Лъвский в Българско от зачялото на писмото пише: „Подушевний ми брат”, а пък свършва така: „винаги съм твой: Ж. Джуро”; отговор е на горното ми писмо.

1871, 4 фев[руари] от Т. Магурели: това писмо е в две коли – книги сини; пише г-н Данаил Хр. Попов за в Българско на В. Лъ[вский], н[о] под други имена, както ще видите надолу: отгоре на писмо[то] така: „Бае Вълчо Драгньов”, па свършова донейде така: „Ваш братовче Драгомирчо”; и пак продължава нататък за работи много; в това писмо заменяват горните имена, пак в други – турски; отнасят се на същият, който пише и на В. Лъвский, за да не би пропаднали писмата; ето така: „Братовче Аслане Дервишоглу в Ловеч”, пък свършва: „Ваш братовче Азис

Рушидооглу Небойлу” и с няколко турски слова неразбрани, уж, че е турско; друго едно малко писъмце; (пак от същият), пратено из Одеса, от Филип Тотя на 1870, 29 дек[ември].               

[187]1, 9 мар[т] из Никопол уж, пък то из Т. Магурели; надписът му е: „ Господин А[с]лан Дервишоглу на Николова хан Къбелли – в Плевен”; извътре отначало: „Ефенди Аслан Дервишоглу”, пък свършва: „Ваш братовче Азис Рушидоглу”

[187]1, 21 мар[т] -  срещу горното: г-ну Азису Рушидооглу в Никопол уж, а то се е за Т. Магурели на г-на Данаила Хр. Попов.

От 8 дек[ември] в 1870 го[д]. От Христо Иванов Ловчалия в Търново – книговезец, писано от горните първи работници, не на същото име, н[о] под друго, ето как: „Г-ну Парашкева Стойчов Ханджиски в Ловеч”, също и неговата подписка е не[със] същото име, н[о] така: „ Дай го на брат ми В. Лъвский да го прочете”.

До В. Лъвский [от] Мирчо Кръстьов в Търново, декем[ври], ден не писал, се от Христо Иванов Ловчалията; пише от страна на лясковчани, важно е; на 1870.

До В. Лъвский [от] Мирчо Кръстьов  - книговезец – в Търно[во]; дек[ември] 26 на 1870; важно е; от страна на лясковчани.

[На гърба на листа писано от Христо Иванов - Големия]:

В Лясковец,  у Марин Станчов има още много неща, които требува да ги търсите, щото се принеси центора там подир оловяването на Левски под надзирателството на Дели Христема негов 1-вий другар, които все заедно са работили от началото на работа за пропаганда в Българ[ия]; за ослобождението на България, а неговото име [е] Хр. Ив. Книговезеца.